В стил "Калина"

Легенда за Калина

Kalina

Столетните дървета на България пазят в своите корени историята на нашите земи и много неизвестности, до които никога няма да можем да достигнем. Именно тези дървета са безмълвни свидетели на изменящите се времена и нрави, издигат се високо и близо до нас, но без да бъдат съдници. Всеки сам решава дали ще повярва в народните предания или ще ги пречупи през основите на прагматизма си, но едно е сигурно – всяка от историите на тези столетници е една красива народна приказка, която си струва да бъде прочетена.

В отколешни времена по нашенските земи имало майстор каменар, наречен Явор. Не се задържал на едно място – тук дувар да пререди, там геран да изгради. Чул Чорбаджи Ганчо за младия момък и решил да изпита майсторството му. Заръчал чорбаджията:
– Яворя, да мине, герана да ми поправи!

Захванал се каменарят на работа от ранна сутрин до късна вечер. Вода му донесла дъщерята на чорбаджията, стройната Калина. Щом я видял, запленен от красотата ѝ, Явор и дума не могъл да изрече – коса катран, очи сини като бисери искрели. От пръв поглед го обикнала и тя.

Геранът бил завършен, а младият майстор по цели нощи все за Калина мислел, как да я потърси и що да стори.

Една сутрин чорбаджията се събудил от странен шум. Излязъл той на двора и що да види – мрамор се дяла пред неговата къща, край брега на реката. Попитал Явор какво прави, а той му отвърнал:
– Чешма правя, чорбаджи, душата ми гори. Болен съм по твоята щерка, Калина, а само тя може да я погаси!
Извикал чорбаджи Ганчо дъщеря си и я попитал дали и тя го обича.
– Да, тате – тихо отговорила Калина, а сълзите капели от очите ѝ.
Харесал баща ѝ работливия момък, но решил да го подложи на изпитание.
– Майсторе, ако до залез слънце успееш да съградиш тази чешма и от нея да протече вода, ще ти дам дъщеря си за жена!
Цял ден майсторил Явор, не спирал ни да си почине, ни вода да пие и малко преди залез чешмата била готова. Бистра вода потекла, като сълзите от очите на хубавата Калина. Видял радостта на двамата млади и вдигнал чорбаджията голяма сватба.

Не след дълго лоша съдба покосила двамината. Калина се тежко разболяла. Пламъкът в очите ѝ угаснал там до съградената чешма, а Явор пробол сърцето си, да бъде навеки до своята любима.

Сломен бил чорбаджи Ганчо. Всеки ден ходел на чешмата, дето не след дълго поникнали две млади и красиви фиданки - малка Калина и Кичест Явор...

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина –

...

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви –
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви –

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; –

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

„Неразделни”, Пенчо П. Славейков

В стил "Калина"

А какъв точно е стилът на ТФ "КАЛИНА"?
Ето няколко аспекта, по които се отличаваме от останалите...

Kalina kukla

Китка

Позицията е важна - винаги от дясната страна

Прическа

Защото нито един аспект не се оставя на случайността

Скарпини

Червени - за да се виждат стъпките по-добре

Носия

Синя - да отива на шопския ни темперамент

Фотографии на ТФ "КАЛИНА"